От доста време с баща ми се занимаваме с изследването на някой странности в Българския език. Те са известни на всички, но обикновено никой не обръща внимание.
Както и да е, мисля от време на време да документирам някой неща.
И така, днес ще обсъждам глагола "ВАДЯ".
Излиза, че човек може да вади страшно много неща, извън стандартните такива, които могат да се вадят.
Като начало, може да си вади хляба. Ок, това не е толкова странна употреба, защото е свързана с реално действие - вадене на хляб от фурна. Само дето му се придава друг смисъл.
Ок, но освен хляб, човек може да "извади късмет". Не е ясно от къде се вади късмета, но винаги се вади. Още по-лошото е, че може да "извади лош късмет", но никога "добър късмет". Защо само лошият късмет се споменава като нещо специално, при условие че може да се вадят и добри неща, не е ясно. "Гледай го тоя какъв добър глас извади" примерно. Или "Добър Английски вадиш"...
Нататък: Може да се вадят документи. Може и копия от документи да се вадят.
Нельо имаше голям подпис в един форум - "Добра цица вадиш" и там нещо продължаваше...
Изобщо, ваденето е голяма работа...
Честит първи сняг.
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
3 comments:
Добър блог вадиш :D
Любимо ми е вадидушник или душевадчик - един вид, някой, който ти вади душата.
"душевадчик" звучи малко като "дупедавец", не знам защо о.О
Btw и "давам" има многостранна употреба, също като "вадя". Изобщо - българският език е благодатно поле за лингвистични забавления. Но не колкото английския (май).
хахах, следващият път пиши за универсалната дума "таковата" :)
Post a Comment