OMG OMG

Май открих най-близкия "реален досег" на хората с безкрайността. Досег май не е най-точната дума в случая, но за момента не се сещам по-добра. Идеята ми е, че по принцип хората нямат истинско понятие за безкрайността. Не можем да си представим нещо безкрайно голямо, малко, не променящо се, и тн. Представата ни за безкрайност е по-скоро нещо от сорта на "много, много дълго време" или "прекалено, недостижимо далече", като това хем задоволява нуждата от недостижими неща, хем оставя някаква "вратичка" за всеки случай.
Та идеята ми беше, че може би единствения(или поне аз за друг не се сещам сега) случай, при който приемаме безкрайността, това е - смъртта. Нещо когато умре, умира за винаги, и това общо взето никой не го оспорва. А "за винаги" означава безкрайност във времето.
Това разбира се е валидно само ако човек не вярва в прераждания и такива неща, и ако е склонен да придава свойството "мъртъв", на нематериални обекти(личности).

ОМГ нещо не мога да изкажа каквото искам, както искам, но важното е че съм гениален и измислям такива важни неща.
Сега ще излезна да потичам гол по улиците.