Имам чувството, че живея на СТОП от... не знам, когато си на СТОП няма време, така че явно няма значение от кога. Нищо не правя, освен стандартните неща - лекции, работа, спане, ядене, сране, евентуално виждане с приятели, за да говорим глупости... И чакам да дойде време да замина и всички тези неща да свършат и да почне нещо... Нещо, което нямам идея какво ще е. Просто няма да е същото.
От много време имам проблеми с паметта, но напоследък е още по-зле. Също и концентрацията. Просто не ми пука какво става. Което ме навежда на мисълта, че освен на СТОП съм и като когато в някоя игра си направил save и си решил да обикаляш нивото, за да го разгледаш, без да ти пука каква част от ресурсите си хабиш 'щото така и така ще лоудваш после. Готино е да не ти пука, но се питаш - защо ги правя изобщо тия неща, ми не взема да седна ей там и да си чакам. Лошото обаче е, че нищо не може да ми задържи вниманието, и нищо не може да ме зарадва. Знам, че звучи пресилено и тн, но действително доста пъти съм си мислел какво би могло да ме зарадва -истински-(не като да ми подарят бесен лаптоп или оригинална катана), ами... истински. В крайна сметка не измислих такова нещо. Това до някъде ме притеснява, но не ми пука достатъчно, че да му обръщам кой знае какво внимание.
Cosma - People On Hold
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
2 comments:
Same here, mate...
Много тъпо нали, ама не ни пука...Напомня ми на Pirates of the Caribbean: The curse of the Black pearl и undead екипажа на Black pearl, които не изпитваха радост от нищо, щото бяха undead.
Човече, ние сме не-мъртви! OMG! O_O
Да, примерно изведнъж да ми порастне пишката с 3см... лол
Post a Comment