Saturday, April 08, 2006

People On Hold

Имам чувството, че живея на СТОП от... не знам, когато си на СТОП няма време, така че явно няма значение от кога. Нищо не правя, освен стандартните неща - лекции, работа, спане, ядене, сране, евентуално виждане с приятели, за да говорим глупости... И чакам да дойде време да замина и всички тези неща да свършат и да почне нещо... Нещо, което нямам идея какво ще е. Просто няма да е същото.
От много време имам проблеми с паметта, но напоследък е още по-зле. Също и концентрацията. Просто не ми пука какво става. Което ме навежда на мисълта, че освен на СТОП съм и като когато в някоя игра си направил save и си решил да обикаляш нивото, за да го разгледаш, без да ти пука каква част от ресурсите си хабиш 'щото така и така ще лоудваш после. Готино е да не ти пука, но се питаш - защо ги правя изобщо тия неща, ми не взема да седна ей там и да си чакам. Лошото обаче е, че нищо не може да ми задържи вниманието, и нищо не може да ме зарадва. Знам, че звучи пресилено и тн, но действително доста пъти съм си мислел какво би могло да ме зарадва -истински-(не като да ми подарят бесен лаптоп или оригинална катана), ами... истински. В крайна сметка не измислих такова нещо. Това до някъде ме притеснява, но не ми пука достатъчно, че да му обръщам кой знае какво внимание.

Cosma - People On Hold

2 comments:

Anonymous said...

Same here, mate...

Много тъпо нали, ама не ни пука...Напомня ми на Pirates of the Caribbean: The curse of the Black pearl и undead екипажа на Black pearl, които не изпитваха радост от нищо, щото бяха undead.

Човече, ние сме не-мъртви! OMG! O_O

Hunchback said...

Да, примерно изведнъж да ми порастне пишката с 3см... лол